 The Dancing Nightsky Неделя, 14-юни. Тъкмо се бях зарадвала, че този път ще си легна "навреме", и небето в нощта ме вдигна обратно на крака.
Някъде далеч отвъд хоризонта имаше гръмотевична буря, която при нас се проявяваше повече като светкавичен танц в нощното небе. Без звук, само светлина.
1 Comment
"Smile" (1999) от втората ми стихосбирка "Sento Ergo Sum" (2008) Няма нищо ново под Слънцето. И все пак, идват нови времена. И нов начин на пораждането на нещата в Света на Сенките и Огледалата (който свят, сам по себе си, също вече се реконструира). Уединени в "тясното" пространство и наглед ограничени в личната си свобода ~ не разбираме колко всъщност са разширени възможностите, пред които ни изправя "кризата" в реалността. Досега живеехме в ерата на "Действието" (даже, бих казала, на свръх-действието). Това време вече отминава. Идва времето на "Бъденето". На осъзнатите избори и на Разбирането. А оттам ~ и на нов вид Действие, което е много повече навътре, отколкото навън. Действие, което е от мястото на Осъзнаването ~ от Разума, от Същността (цялостна и подравнена на всичките нива!). От Потока, от Покоя, от Присъствието в сега. Действие, което на повърхността изглежда като действие-без-действие... Просто защото е в съзвучие, в хармония с Всичкото и с всичко от Света на "десетте хиляди неща" ~ и това го прави да изглежда неподвижно и неразличимо... Но в същността си то е Действие, което твори с пълното СъДействие на Цялото Едно. P.S. В крайна сметка, за да се разшириш, първо трябва да се ограничиш. И обратното. А "бавно" и "бързо" са просто различните проявления на едно и също нещо. Затова и няма нищо случайно в случващото сега. Защото "Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат." ~ Кибалион ✨✨✨ Ясно си спомням, че написах това стихотворение в края на 1999 г. Публикувах го във втората ми книга "Sento Ergo Sum" (2008). Но звучи като послание за настоящите времена (Април 2020)... Уникални времена, които ни напомнят, че е време за Тишина - отвъд Вибрацията и отвъд Полярността. Времена, в които е важно да помним, че "Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането." ~ Кибалион И така, иска се от нас да разберем. Да се вгледаме навътре и да прозрем. А разбираш само като замълчиш... И прозираш само като осветлиш всички твои Сенки и всичко, от което те е страх ~ но най-вече това, че в същността си НЯМА от какво да се страхуваш. Защото, както един приятел наскоро ми припомни: "абсурдно е да се страхуваш от самия Себе си, нали?!" 💖 ✨✨✨ |
Категории
All
Архив
November 2021
|
RSS Feed