Ясно си спомням, че написах това стихотворение в края на 1999 г. Публикувах го във втората ми книга "Sento Ergo Sum" (2008). Но звучи като послание за настоящите времена (Април 2020)... Уникални времена, които ни напомнят, че е време за Тишина - отвъд Вибрацията и отвъд Полярността. Времена, в които е важно да помним, че "Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането." ~ Кибалион И така, иска се от нас да разберем. Да се вгледаме навътре и да прозрем. А разбираш само като замълчиш... И прозираш само като осветлиш всички твои Сенки и всичко, от което те е страх ~ но най-вече това, че в същността си НЯМА от какво да се страхуваш. Защото, както един приятел наскоро ми припомни: "абсурдно е да се страхуваш от самия Себе си, нали?!" 💖 ✨✨✨
0 Comments
Leave a Reply. |
Категории
All
Архив
November 2021
|