Постигането на баланс е causa perduta. Ако все още сте от хората, които се стремят към "постигането на баланс", спрете и се замислете... А докато размишлявате, бихте могли да ползвате и следните въпроси:
Ако прекарате достатъчно и качествено време насаме с тези въпроси и ако бъдете напълно откровени и честни със себе си, е твърде възможно вие също да се окажете изправени пред отговора, който е в заглавието... Ако ли не ~ вероятно ще продължите да гоните вятърните мелници, в търсене на "баланса", който никога не стига до баланс... Балансът, който никога не спира да се самобалансира. В последното изречение всъщност се съдържа и отговорът отвъд отговора на въпроса отвъд въпроса. Балансът не може да бъде "постигнат"...Балансът не може да бъде постигнат, защото "балансът" не е крайна точка. Ако въобще е "нещо", то балансът е по-скоро моментната "точка", в която балансиращите сили на полярностите се срещат, изравняват, зануляват. Балансът не може да бъде постигнат, защото той не е статично ~ т.е. крайно, изживяване. Балансът винаги е динамичен. И освен това, се самоопределя и самосъздава. Затова и "търсенето на баланс" е едно безполезно, безплодно упражнение. Загуба на време. На енергия. И на внимание. Търсенето на баланс = НЕ живеешОще няколко полезни уравнения и зависимости...
Ако си зает с търсенето на баланс (а още повече и с търсенето на "баланс в живота"), значи не живееш пълноценно. С други думи, НЕ живееш. Спри да търсиш!Балансът не може да бъде постигнат, защото "баланс" НЕ съществува. Съществува само концепцията за "баланс", което е фикция на ума. Поради това и това, което съществува, е единствено стремежът, закодиран в нас, към това, което не може да бъде постигнато (или поне не и в границите на човешкия ум), а именно ~ изживяването на Вселенския, Божествен Баланс. На Единението с Божественото. Те не могат да бъдат "постигнати" от позицията на разединения и разединяващ човешки ум. Единението с Божественото е Единение със Съзнанието. Единението със Съзнанието е (Само)Единение. (Само)Единението е липса на разединение. Липсата на разединение е сливане и слятост. Сливането, слятостта са свързани с това да "ослепееш" с очите ти от и във Дуалността. И да прогледнеш с новите очи на съзерцанието. Затова... Спри да търсиш. Просто спри. За да се слееш. Да прогледнеш. Да намериш. Още по темата може да прочетете в книгата ми "Пътят на Сърцето: в Бизнеса ~ от Същността" (2019), в дописката относно емоциите "E=mc2 ~ Емоциите изразяват движението на Енергията в Материята" (стр.260) [Част Трета, Глава 8 "За Емоциите в Бизнеса"]. По време на последната редакция на книгата видях във формулата на Айнщайн "закодирани" отговори по отношение на Емоциите, Съзнанието и Същността и връзката между тях, и се заех да ги описвам. Докато правех това, достигнах до прозрението, върху което акцентирам в тази статия. А именно, че Балансът НЕ съществува. Съществува само постоянен стремеж към Баланс (и връзка с Източника), съпътстван от постоянно съществуващ дисбаланс в материалната реалност, като тези двете съставляват парадокс, който е нерешим от позицията на човешката реалност. Затова и е безсмислено да се стремим към "Баланса", а още по-малко пък и да го "търсим".
0 Comments
Leave a Reply. |
Категории
All
Архив
November 2021
|