Contemplating Innocence these days...
From Innocence I got to In•No•Sense.
And In•No•Sense makes sense to me,
In the sense that Innocence is (maybe) meant to be.

INNOCENCE invites one to go IN...
IN, IN, IN ~ deep into a state of NO-SENSE.

Where space is spaceless,
And time is none.
And form is formless,
And Truth is One.
Where WHAT IS
is just That, Which IS,
Dancing at the tune of Unity.

Where one don't need no senses, for they KNOW.
They know, because it all makes sense within THE ALL.
Makes sense, yet makes no difference, for IT is WHOLE.
In sameness, and in difference ~ it is THE ALL.

Behold in Innocence, and you will see
How everything emerges, emanates
From Thee.

This what Innocence is all about?
I wonder, but I wonder not.
For when it comes ~ (or better yet) ~ when I arrive,
I know that I will know I know.
Until then, through my senses, "I"
i.e. the Consciousness ~ will flow.

Постигането на баланс е causa perduta. Ако все още сте от хората, които се стремят към "постигането на баланс", спрете и се замислете... А докато размишлявате, бихте могли да ползвате и следните въпроси:

• Постигали ли сте баланс досега? И ако да, какво се е случвало с баланса след това? 
• За колко време сте успявали да го поддържате? Успявали ли сте въобще?
• Какво всъщност означава "баланс"?
• Защо се стремите към "постигането на баланс"?
• Към какво всъщност се стремите в действителност (което може би и определяте като "баланс")?
• Откъде идва стремежът ви? Какво провокира този стремеж у вас?
• Защо вярвате, че "трябва" да се стремите към "постигането на баланс"?
• А защо сте (си) повярвали, се стремите към "постигането на баланс"?

Ако прекарате достатъчно и качествено време насаме с тези въпроси и ако бъдете напълно откровени и честни със себе си, е твърде възможно вие също да се окажете изправени пред отговора, който е в заглавието...

Ако ли не ~ вероятно ще продължите да гоните вятърните мелници, в търсене на "баланса", който никога не стига до баланс...

Балансът, който никога не спира да се самобалансира.

В последното изречение всъщност се съдържа и отговорът отвъд отговора на въпроса отвъд въпроса.

Verse 1
To know Me, is to know yourself.
To know yourself, is to know your brothers and sisters, and every living creature on Earth.
To know your brothers and sisters, and every living creature on Earth, requires a magnitude of love and acceptance. Alas, one not yet known to the human race.

Verse 2
True kings are not by title, but by virtue.
True knights are not by armor, but by heart.
True men and women are accomplished not by their achievements, but by living their true human nature.
​

Още със събуждането ми чувам силния вятър навън. Промушва се през всички процепи, дори и вентилаторите в банята бумтят, но сега боботенето там е по-силно от друг път.

Поглеждам през прозореца и виждам планината, опасана в сив облак, който няма начало, няма и край. Сякаш сива пелена е опасала цялата планина. Замислям се: "Сутринта цяла е опасана в сивота..." Не неприятна сивота. Просто сивота.

Когато опознаеш даден човек в истинската му светлина ~ отвъд светлините  на прожекторите и отвъд "формите" на повърхността (титлите, званията, постиженията му, бранда) ~ обикваш Бога в него.

​А в случая с Майкъл Джордан, и благодарение на тази документална поредица ~ се свързваш с човешкото същество отвъд Човека~Бог. Този, чиито колеги от гилдията описват като: "не-човек" ("not human"), "отвъд човека" ("beyond human") и "Бог, дегизиран като Майкъл Джордан" ("God disguised as Michael Jordan")... 

И не след дълго си даваш сметка за Звездите в собствения ти живот ~ за Човеците-Богове, които са оказали най-силно въздействие в живота ти, често и без дори самият ти да разбереш.

Понякога най-страшните наглед неща са най-красиви. Но именно те предизвикват истинска възхита и удивление. ​Особено когато са създадени от Ръката на Твореца... когато са изваяни от Бог...

С благодарност и смирение за "страшните" неща в живота ми, които са ме извайвали и смайвали, за да мога наистина да разбера коя съм аз ~ дори и в думите "не съм".