За iЛЮ3ИRТА "ВРЕМЕ" и измислицата "Time Management" - Част 1

Преди много, много години... Докато съзерцавах облаците над сивото блоково пространство, ширещо се пред погледа ми от терасата... Една мисъл - летяща със скоростта на светлината и идваща от друго пространство-време - се сблъска с Ума ми. Двете вълни - на вибриращия ми Ум и на мисълта - изрезонираха за части от секундата. А от създалото се ускорение и в това 3-мерно пространство (главата ми) се образува нова частица, носеща името "прозрение". Прозрението гласеше: "ВРЕМЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА!" 
"Ай стига, бе!... Тииии да виииидиш!..." - каза някой или нещо друго в главата ми... и после всичко потъна в тишина...

---

"Машина на Времето"

Малко драматично започнах този пост, ама то си е драма! Цялата тази илюзия с времето и всичките човешки "бедствия и неволи", произтичащи от нея, oблечени в:
"Това ми трябва ASAP!"
"Хайде, давай да си планираме времето, че ..."
"... то време не остана!"

И тогава играта се обръща на "живот и смърт". И толкова стрес, толкова стрес... Че ако някой открие как може да се произвежда електричество от стрес, със сигурност ще стане зилионер! А служителите в "корпоративните машини" вече ще си имат и второ призвание - разбира се, след това да въртят колелото на корпоративната машина.

Been there! Done that! И може би точно затова мога да направя разликата. Сега. От мястото на настоящето. И след като години наред тренирах умението "мултитаксинг с повишена трудност". В резултат на което се превърнах в изявен Мастър Мултитаскър! 
A благодарение на това - и в "машина" за резултати-и-нови-таскове от най-ново поколение! Искаш "таск" - на ти "таск". Nice, ha?!

---

Илюзията "Време"

И така, замислете се. Сега. В този момент... В точно този момент. По какъв точно начин времето съществува?  ... Ако сте се замислили достатъчно добре - макар че отговорът няма как да дойде от полето на мисълта (!) - ще установите, че Времето съществува единствено и само в нашите Умове. Никъде другаде. И по никакъв друг начин.

Нищо, че имаме думи за "минало", "бъдеще", "настояще" и езикът ни се базира именно на това разделение. И всъщност, именно заради това имаме думи за "минало", "бъдеще" и "настояще". Защото езикът, както и времето, са линейни конструкти на нашия бинарен Ум. Ум, който обича да решава проблеми. И да търси отговори на въпроси. И когато няма проблем за решаване или въпроси за отговаряне - той сам си създава проблеми и сам си задава въпроси. За да няма "празен ход". Та нали така сме научени: "който не работи, не трябва да яде"!

Същото е и с времето. Когато сме "заключени" във възприятието за линейно време, сами си създаваме проблеми. От минало или бъдещо естество. Проблеми за решаване. Задачи за разгадаване. Но най-вече - за занимавка на Ума.

---

Какво създаваш?

Преди да излетя, ето няколко въпроса за занимавка... На Ума? Не знам. Ти решаваш. ;-)

• Какво създаваш в живота си понастоящем - време за нещо? Или нещо за време?
  
• Ако приемеш, че животът е в твоите ръце - какво виждаш, че държиш в ръцете си? И какво ти "говори" това?
  
• Как се отнасяш към себе си, когато "не си свършил/а нещо навреме"?
  
• Когато закъсняваш (напр. с проект, обещание или за среща), как се чувстваш? А какво правиш, за да не закъсняваш?
  
• Какви са твоите вярвания по отношение на времето? Как тези вярвания ти помагат? А как е възможно да ти пречат?
  

Спирам дотук сега. И ще продължа... когато му дойде времето ;-)

---