Странницата Странджа ~ планината на Българите

7/7/2015

м. Градище, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Юни '2015 - първата ми среща със Странджа. Една необикновена среща. Едно специално преживяване. Среща, която ми донесе една друга - още по-специална среща - тази с мен самата. По един различен и съкровен начин.

След тази среща вече съм различна. Може би наистина има някаква магия в Странницата Странджа. Която съвсем не е страшна или пък странна. А просто различна. Просто автентична. Криеща дълбоко в себе си мъдрости и тайни - отворени за всеки, който е готов да ги открие. Тук и сега аз избирам да споделя своите с вас...

Стари корени...

Индипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Откакто се потопихме в Странджанските дебри, не престанах да чусещам* :-) думите "стари корени... стари корени... стари корени..." Сякаш нашепвани дълбоко от незнайни дълбини. С усещане за нещо много древно и много дълбоко.

И понеже съм свикнала да се доверявам на вътрешните си съкровения, се оставих на хармонията в тези думи да ме води и да ми разкрие съкровищата, които знаех, че тя носи със себе си. В началото на Пътя съвсем не си давах сметка, че именно тези думи бяха ключът, който ще отвори съкровищницата - към намерението, с което се бях впуснала в това приключение.

*чусещам - възприятие, което при мен е едновременното чуване, усещане и сещане за нещо вече познато. Понастоящем го определям като последната фаза на проявлението на интуицията ми.

(отварям малка скоба)
~O~O~O~ НамерениетO ~O~O~O~

Последните няколко месеца съм отдадена на това да практикувам не-привързване към нищо и пропускане на всичко да преминава свободно през мен. Това беше и намерението, с което влязох в приключението Странджа. Влизането и пребиваването в Intunity Нулата за мен е едно от най-красивите и същевременно - най-трудни за постигане - състояния. А практикуването на не-привързаност и/или на неговия антипод ~ пропускане на всичко да преминава свободно през теб ~ някои от възможните пътища за достигането му. И сега, в Странджа, ми се отваряше прекрасна възможност за това.

Мишкова могила, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Планината ми говори...

Странджа е много интересна планина. Различна в своята дълбока автентичност. Мека и в същото време, стабилна. Уверена и едновременно с това, смирена. Знаеща, но без да претендира с това. Уютна и спокойна. Отворена и даваща свобода. Приветлива и канеща. Но не на всяка цена.

Като мъдра баба или може би, пра-пра-баба... Която е видяла много в този (а и в други) живот. И която се прекланя през Чудото Живот ~ като просто го уважава и цени, от сърце. Всеки божи ден.

В прегръдката на планината имаш усещане за достатъчност. За пълнота. И заедно с това - за свободно пространство. Това е планина със "собствена ос" и познаваща добре своя "собствен център". И точно така - бидейки себе си - те учи как ти самият също да откриваш своя собствен център. Да бъдеш. И да заявяваш - ясно и отчетливо - това, което желаеш.

Мъдра и дълбока. Знае много, но казва малко. Защото оставя на теб - да питаш. На теб - да водиш. Ще ти покаже - стига да искаш да видиш. Ще ти каже - стига да искаш да чуеш. Ще те приветства - стига да пожелаеш да влезеш.

Стари корени. Простота. Автентичност.

Тайнственост и простота...

Индипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Индипасха:
Мистична. Приказна. И веща -
Във сто неща и още нещо...
Във себе си копнеж откриваш
към нещо истински красиво.
Красивото у себе си разкриваш.
Отвъд копнежа ~ Истината преоткриваш.

Преди време избрах да живея осъзнато ценността простота вповече. По време на последния Intunity Модул ~2~ (посветен на Идентичността и Същността) ми хрумна да предложа всички да се облечем, отразявайки ценността, която избираме да живеем вповече. Аз избрах ценността простота. Тогава за пореден път осъзнах колко малко ми е нужно, за да се чувствам истински добре и истински щастлива. И как простотата всъщност е ключът към богатството в живота.

В Странджа за пореден път се докоснах до същинската простота и до това, което наричаме непретенциозност и ненатрапчивост. До хармоничното съ~жителство и съ~четание между всичко, което населява тази планина ~ животните, птиците и насекомите... Тревички, храсти и дървета... Камъните и пръстта. Земята. Въздуха. Водата. ПРО100ТА. А отвъд това ~ и още нещо.

Правеше ми впечатление, че цветята винаги бяха достатъчно. И достатъчно цветни. Точно толкова, колкото е нужно. Мрамор и слюда (и златиста, и сребриста) може да видиш навсякъде, но така че да не се натрапват. Дърветата, пътеките и храстите. Точно толкова, колкото е нужно и където е нужно. Светулките през нощта ~ приказна феерия. И пак ~ достатъчно.

В простотата е същността на нещата. И пак там ~ истината и красотата. И удивлението от съ~творението.

При котките

Приключвам там, откъдето започнахме нашето пътешествие ~ при котките.

Бяхме 7 момичета ~ 7 жени. Всяка от нас бе водена от различни намерения. И - повече от сигурно е - достигна до различни прозрения.

Отидохме. Живяхме. Съпреживяхме. Създадохме. Видяхме. И... разбрахме... това-онова, за себе си и за света. ~ Отидохме, за да се намерим. Тръгнахме, за да се завърнем там, откъдето започнахме. Завърнахме се, за да започнем отначало. Или просто, за да продължим започнатото.

Донесохме със себе си обратно ~> себе си + частица от другите и от всяка една.

Завръщане от Същността

... и обратно в "света на сенките" ...
Запитах се. Зачудих се. Видях.
Че вече съм различна (всъщност - както винаги и както всеки божи ден).
И да, отново - какво винаги след пътуване до Същността - приоритетите ми се бяха пренаредили. От само себе си.

Извадих истини - дълбоко в мен заровени. Прашасали. От древността.
С дълбоки, мъдри, тежки корени. Съдържащи се в думите по-долу...
И както винаги - отвъд това:

Простота.
Естественост.
Пространство.
Пустота.
Простор.
И тишина.
Поклон.
Съзряване.
И мъдрост.
Пробуждане
(отново) в Същността.
За това БЛАГОДАРЯ!

С благодарност към Великата Седморка - also known as The Jones, а също и като Ангелите на Гришата. И с благодарност към Блага Благунчева, с която си "говорихме" в първия (и засега - все още единствен) брой на "Разговори с Гери". Благунче, благодаря ти за материализирането на това намерение и за прекрасното возене насам-и-натам :-)

0 Comments

Споделяне...