Pavlova-Petrova
  • About
  • Books
  • Coaching
  • Insights
  • Contemplate
  • Blog

Споделяне...

Странницата Странджа ~ планината на Българите

7/7/2015

0 Comments

 
Pictureм. Градище, снимка: © Gery Pavlova, 2015
Юни '2015 - първата ми среща със Странджа. Една необикновена среща. Едно специално преживяване. Среща, която ми донесе една друга - още по-специална среща - тази с мен самата. По един различен и съкровен начин.

След тази среща вече съм различна. Може би наистина има някаква магия в Странницата Странджа. Която съвсем не е страшна или пък странна. А просто различна. Просто автентична. Криеща дълбоко в себе си мъдрости и тайни - отворени за всеки, който е готов да ги открие. Тук и сега аз избирам да споделя своите с вас...

Стари корени...

PictureИндипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015
Откакто се потопихме в Странджанските дебри, не престанах да чусещам* :-) думите "стари корени... стари корени... стари корени..." Сякаш нашепвани дълбоко от незнайни дълбини. С усещане за нещо много древно и много дълбоко.

И понеже съм свикнала да се доверявам на вътрешните си съкровения, се оставих на хармонията в тези думи да ме води и да ми разкрие съкровищата, които знаех, че тя носи със себе си. В началото на Пътя съвсем не си давах сметка, че именно тези думи бяха ключът, който ще отвори съкровищницата - към намерението, с което се бях впуснала в това приключение.


*чусещам - възприятие, което при мен е едновременното чуване, усещане и сещане за нещо вече познато. Понастоящем го определям като последната фаза на проявлението на интуицията ми.


(отварям малка скоба)
~O~O~O~        НамерениетO        ~O~O~O~

Последните няколко месеца съм отдадена на това да практикувам не-привързване към нищо и пропускане на всичко да преминава свободно през мен. Това беше и намерението, с което влязох в приключението Странджа. Влизането и пребиваването в Intunity Нулата за мен е едно от най-красивите и същевременно - най-трудни за постигане - състояния. А практикуването на не-привързаност и/или на неговия антипод ~ пропускане на всичко да преминава свободно през теб ~ някои от възможните пътища за достигането му. И сега, в Странджа, ми се отваряше прекрасна възможност за това.

Picture
Мишкова могила, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Планината ми говори...

Странджа е много интересна планина. Различна в своята дълбока автентичност. Мека и в същото време, стабилна. Уверена и едновременно с това, смирена. Знаеща, но без да претендира с това. Уютна и спокойна. Отворена и даваща свобода. Приветлива и канеща. Но не на всяка цена.

Като мъдра баба или може би, пра-пра-баба... Която е видяла много в този (а и в други) живот. И която се прекланя през Чудото Живот ~ като просто го уважава и цени, от сърце. Всеки божи ден.


В прегръдката на планината имаш усещане за достатъчност. За пълнота. И заедно с това - за свободно пространство. Това е планина със "собствена ос" и познаваща добре своя "собствен център". И точно така - бидейки себе си - те учи как ти самият също да откриваш своя собствен център. Да бъдеш. И да заявяваш - ясно и отчетливо - това, което желаеш.

Мъдра и дълбока. Знае много, но казва малко. Защото оставя на теб - да питаш. На теб - да водиш. Ще ти покаже - стига да искаш да видиш. Ще ти каже - стига да искаш да чуеш. Ще те приветства - стига да пожелаеш да влезеш.

Стари корени. Простота. Автентичност.

Тайнственост и простота...

Индипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015
Индипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015
Индипасха, снимка: © Gery Pavlova, 2015

Индипасха:
Мистична. Приказна. И веща -
Във сто неща и още нещо...
Във себе си копнеж откриваш
към нещо истински красиво.
Красивото у себе си разкриваш.
Отвъд копнежа ~ Истината преоткриваш.

Преди време избрах да живея осъзнато ценността простота вповече. По време на последния Intunity Модул ~2~ (посветен на Идентичността и Същността) ми хрумна да предложа всички да се облечем, отразявайки ценността, която избираме да живеем вповече. Аз избрах ценността простота. Тогава за пореден път осъзнах колко малко ми е нужно, за да се чувствам истински добре и истински щастлива. И как простотата всъщност е ключът към богатството в живота.

В Странджа за пореден път се докоснах до същинската простота и до това, което наричаме непретенциозност и ненатрапчивост. До хармоничното съ~жителство и съ~четание между всичко, което населява тази планина ~ животните, птиците и насекомите... Тревички, храсти и дървета... Камъните и пръстта. Земята. Въздуха. Водата. ПРО100ТА. А отвъд това ~ и още нещо.

Правеше ми впечатление, че цветята винаги бяха достатъчно. И достатъчно цветни. Точно толкова, колкото е нужно. Мрамор и слюда (и златиста, и сребриста) може да видиш навсякъде, но така че да не се натрапват. Дърветата, пътеките и храстите. Точно толкова, колкото е нужно и където е нужно. Светулките през нощта ~ приказна феерия. И пак ~ достатъчно.


В простотата е същността на нещата. И пак там ~ истината и красотата. И удивлението от съ~творението.

При котките

PictureЛъв & Ко., при м. Градище, снимка: © Gery Pavlova, 2015
Приключвам там, откъдето започнахме нашето пътешествие ~ при котките.

Бяхме 7 момичета ~ 7 жени.
Всяка от нас бе водена от различни намерения. И - повече от сигурно е - достигна до различни прозрения.

Отидохме. Живяхме. Съпреживяхме. Създадохме. Видяхме.
И... разбрахме... това-онова, за себе си и за света. ~ Отидохме, за да се намерим. Тръгнахме, за да се завърнем там, откъдето започнахме. Завърнахме се, за да започнем отначало. Или просто, за да продължим започнатото.

Донесохме със себе си обратно ~> себе си + частица от другите и от всяка една.


Завръщане от Същността

PictureВеликата Седморка (a.k.a. The Jones), снимка: © Gery Pavlova, 2015
... и обратно в "света на сенките" ...
Запитах се. Зачудих се. Видях.
Че вече съм различна (всъщност - както винаги и както всеки божи ден).
И да, отново - какво винаги след пътуване до Същността - приоритетите ми се бяха пренаредили. От само себе си.

Извадих истини - дълбоко в мен заровени. Прашасали. От древността.
С дълбоки, мъдри, тежки корени. Съдържащи се в думите по-долу...
И както винаги - отвъд това:

Простота.
Естественост.
Пространство.

Пустота.
Простор.
И тишина.
Поклон.
Съзряване.
И мъдрост.
Пробуждане
(отново) в Същността.
За това БЛАГОДАРЯ!

С благодарност към Великата Седморка - also known as The Jones, а също и като Ангелите на Гришата. И с благодарност към Блага Благунчева, с която си "говорихме" в първия (и засега - все още единствен) брой на "Разговори с Гери". Благунче, благодаря ти за материализирането на това намерение и за прекрасното возене насам-и-натам :-)
Picture
0 Comments



Leave a Reply.

    Категории

    All
    Me❤️Art
    Poetry
    WordCre8ions
    Автентичност
    Благодарност
    България
    Вдъхновения
    В търсене на Истината
    Забавности
    За нещата от Живота
    За Формите и Същността
    Интересни времена...
    @ ПОДКАСТИ @
    Поезия
    Приказки от Същността
    @ СЪБИТИЯ @


    RSS Feed



    Архив

    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    April 2021
    March 2021
    November 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    May 2018
    April 2018
    August 2016
    December 2015
    July 2015
    July 2014

за връзка с мен

Copyright © 2014-2021 Gergana Pavlova-Petrova. All rights reserved.

  • About
  • Books
  • Coaching
  • Insights
  • Contemplate
  • Blog