Pavlova-Petrova
  • About
  • Coaching
  • Books
  • Creations
  • Blog
  • Contact

Споделяне...

Светкавиците в нощта ~ уроците от времето в пространството

6/14/2020

0 Comments

 
Picture
The Dancing Nightsky
Неделя, 14-юни. Тъкмо се бях зарадвала, че този път ще си легна "навреме", и небето в нощта ме вдигна обратно на крака.

Някъде далеч отвъд хоризонта имаше гръмотевична буря, която при нас се проявяваше повече като светкавичен танц в нощното небе.

Без звук, само светлина.

Чакането...

Излязох на терасата и започнах да чакам с телефона за "точния момент"... 
​

​Какво небе само!
(Тъмно)

Какъв нощен оазис!
(Светло)
​

Въздухът цял се беше превърнал в озон.

​Заех поза изчакване, тип "статуя" (във формата на статив), и започнах да практикувам "осъзнато дишане". Последното ми помагаше да контролирам - или по-точно да минимизирам, мърдането на ръцете, тъй като и най-малкото движение разместваше фокуса на камерата, а след това отнемаше около секунда-две той да се намести обратно.

Съзнанието в главата ми все още беше в страната на спящите, а тялото ми започна да се сковава и тук-таме да усещам болки от причиненото от мен самата "немърдане". За да се поразбудя, но и за да се застопоря, си казах: "Сега си представи, че си Буда (колко му е!) и престани да мрънкаш, макар и да го правиш наум!".

Понеже бурята не беше наблизо, танцът между светлината и тъмнината се проточваше във времето. Не знаех кога щеше да дойде следващият светлинен процеп и стоях в нощта, прикрита в сянката на терсата, като хищник, който дебне плячката си и чака подходящия момент.

За разлика обаче от хищниците в природата, търпението ми хич го нямаше. Мърдучках, въртях се (повече вътрешно, отколкото външно) и от време на време, след някой и друг неуспешен опит да заснема желаното, триех купчината от нови "ненужни" снимки, за да освободя място на телефона ми. Последното нерядко се случваше в "най-неточния" момент и ето, че отново пропусках да заснема светлината!

Балансът "тъмно~светло"

За цялото време, докато бях на терсата, успях да уловя само тези 3 кадъра. Само 3 кадъра за повече от 30 минути стоене в поза "статуята на балкона".

​Или се случваше да пропусна момента, докато разчиствах място на телефона...

(iOS-ът не пропусна на два пъти да ме информира, че съм достигнала лимита на паметта - сякаш беше нещо, което не знаех, и сякаш точно сега трябваше да ми го напомни!)

Или реакциите ми бяха бавни и моментът на спусъка ми убягваше...

(Действах с по-малко от секунда закъснение, което в случая си беше като разстоянието между частиците на атомно ниво. (Макар и да използвам за сравнение атрибутите на времето с тези на пространството, аналогията в случая е много точна.) За жалост обаче, промяната "там", не се отразяваше в картината "тук". Защо ли? Ами защото аз не бях част от Полето и Полето не беше "в мен".)

Или може би просто светкавиците са... просто светкавични. И за да ги уловиш, си иска чалъм, но може би и още нещо...

Въпросите и отговорите... И научаванията

В тишината на нощта и в тъмнината на околосветското пространство обаче имах възможността да се замисля над някои важни и (изглежда) актуални за мен въпроси...
​​
Защо не ми се получаваше?
Защото чаках, за да "направя"... за да "постигна резултат". 
Защото исках да заснема красотата поради "грешните" причини. А именно, за да "постна нещо хубаво в Инстаграм", и то някога, напред във времето. Вместо просто да си седя и да се наслаждавам на момента.
​

Когато си в момента, постигането се превръща в ПРИСТИГАНЕ.
​А ти самият се превръщаш в Свидетел на това, което се е сътворило.


Какво ми показаха светкавиците?
Че всичко в живота е непредвидимо. И още повече - сега, когато всичко не просто се променя, а се трансформира, че даже и трансмутира!

И че, за да усетиш точния момент за действие, трябва да отвориш всичките си сетива, за да допуснеш "външното" пространство да се слее с твоя вътрешен свят. Да му позволиш да те промени. И заедно да се трансформирате и прекроите в танца, който се твори.

На какво ме научи това преживяване?
Че стига да имаш желание за нещо - нито умората, нито късният час могат да ти попречат да го направиш. Но също и че е важно поради какви причини правиш това едно нещо.

Ако причините са задвижени "отвън", не стигаш далеч. А още по-малко пък "отвъд" - в момента, който е точният момент, и в действието, което е точното за този момент действие.

​Но ако причините идват "отвътре" и са насочени обратно "навътре", тогава се синхронизираш (и "интюнизираш") с времето и пространството. Последните влизат обратно в теб. И ти вече не си отделен от тях. И те вече действат и създават чрез теб... А това, което излиза от теб, е симфония и красота.

И още... Че тялото иска да се движи, но и да е в покой, докато се движи. С други думи, да се движи от мястото на вътрешния покой.

Един парадокс, който ми предстои да продължа да изследвам и да наблюдавам... И докато правя това - да се наслаждавам на това, което правя във всеки един момент.
​

Защото това Е, което е сигурно и неотменимо във всеки един момент:
Моментът, който Е, е и моментът, в който АЗ СЪМ.

0 Comments



Leave a Reply.

    Категории

    All
    Me❤️Art
    WordCre8ions
    Автентичност
    Благодарност
    България
    Вдъхновения
    В търсене на Истината
    Забавности
    За нещата от Живота
    За Формите и Същността
    Интересни времена...
    @ ПОДКАСТИ @
    Поезия
    Приказки от Същността
    @ СЪБИТИЯ @


    RSS Feed



    Архив

    November 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    May 2018
    April 2018
    August 2016
    December 2015
    July 2015
    July 2014

Copyright © 2014-2020 Gergana Pavlova-Petrova. All rights reserved.

  • About
  • Coaching
  • Books
  • Creations
  • Blog
  • Contact