Посветено на Милена Попова @ Milena Popova Artist ~ по случай нейната първа изложба "Мое лято", 27.09.2020 Когато Творецът твори, Вселената застива в тишина. В тишина... В тишина изкусно ярка. Тъй както и в Душата на Твореца в тез мигове на красота разлива се безмерна тишина. Ала не пуста или сива, а Тишина - звънка, топла и красива. Когато Творецът твори, Вселената и Бог се радват. И радват се на своите деца, които в Сърцата си горещи се срещат с Него, с Нея... във Безкрайността. Когато Творецът твори, Човек живее в Бог. А Бог живее чрез Човека. Когато Творецът твори, Бог и Човек са едно. Да дадеш свобода на дарбата, заложена в теб, означава да дадеш свобода на Живота, който иска да Бъде. Да се осмелиш да направиш крачката, за да бъдеш Живота - винаги изисква кураж. Кураж и смелост. Кураж - за да се откачиш от старото комфортно и добре познатото. И смелост - за да пуснеш идеята за това "кой си ти", да потънеш в Неизвестното и да се оставиш да Бъдеш. След като направиш първата крачка, е лесно. А плодовете от това остават вечни и непреходни - както в Душата на човека, направил тази първа крачка, така и в Душата на Вселената, която празнува теб, а чрез теб - и Човека, и Творението. Това са моите думи за Милена, която днес празнува себе си чрез всички нас. А ние - заедно с нея - празнуваме красотата на Творението и Любовта, която струи от Душата, когато се оставиш да Бъдеш и се довериш на Пътя на Твореца… Някои от произведенията на Милена
0 Comments
Leave a Reply. |
Категории
All
Архив
November 2021
|