Pavlova-Petrova
  • About
  • Books
  • Coaching
  • Insights
  • Contemplate
  • Blog

Споделяне...

Да уловиш момента

5/15/2020

0 Comments

 
За тайминга* и перспективите ~ във времето и пространството, и за преходното в живота...
* Тайминг ~ подбиране на точния момент; синхронизиране
Picture
Вселената тази сутрин ми направи един неочакван подарък ~ този слънчев мак... 🥰
А после се оказа, че подаръкът е троен!

Ето и историята...

Още със събуждането ми чувам силния вятър навън. Промушва се през всички процепи, дори и вентилаторите в банята бумтят, но сега боботенето там е по-силно от друг път.

Поглеждам през прозореца и виждам планината, опасана в сив облак, който няма начало, няма и край. Сякаш сива пелена е опасала цялата планина. Замислям се: "Сутринта цяла е опасана в сивота..." Не неприятна сивота. Просто сивота.

Отивам да си направя кафе. Пламен вече отдавна е в офиса. Чух го призори да заключва входната врата. Този път обаче не станах да го изпратя, както правя обикновено, тъй като имах сън с послание и не исках да прекъсвам "предаването".

Вече с кафе в ръка, излизам на терасата, за да преценя какво е положението навън. 
Сиво. Шумно. И... "Интересно... откъде се взе този вятър? И какво ли идва да ни донесе сега?" ~ чувам мислите си насред цялата тази "вилня", но оставям въпроса без отговор засега...

Оглеждам балкона. Цветенцата ми танцуват в синхрон с вятъра и все едно се кланят на земята. Напомнят ми за себе си и ме приканват, че е време да им дам вода. Луната вече е преминала в Риби и решавам, че денят е подходящ за това, но ще го направя по-късно.

Този вятър определено носи дъжд! Но дали ще дойде, това вече е друг въпрос...
Продължавам, почти като на песен: "Все пак, още сме в месец май, та 
"май ще вали, май няма да вали" много приляга на времето навън тези дни..."

За перспективите

Тъкмо тръгвам да се прибирам обратно в стаята, и чувам нещо долу, под терасите, да иззвънтява... Поглеждам и виждам бутилка. Може да е изпаднала от колата на съседите, тъй като е "паркирана" точно до нея.

Благодарение на тази бутилка, плъзгам последен поглед по зелената морава. И там - насред жълтите тревички - виждам този мак, в цялата му крехкост и червена красота.

"Но как така?! Вчера го нямаше! Или го е имало? Само че не съм го забелязала, нищо че минах покрай тази туфа цели два пъти...?" 

Я, виж ти... Продължавам да оглеждам полянката и малко по-вляво откривам още един мак. Също толкова ярко червен като първия. Два са. Това са. Други няма. Но дори и два ~ пак са ми достатъчни, за да ме зарадват и да им се порадвам.

Интересно... До вчера се дивях на снимки с макове в Инстаграм 
и си казвах, "Ей, ако можеше сега и ние да сме на път, за да снимам и аз такива красоти..." И без да осъзнавам, Вселената ми беше направила подарък! Беше ми подарила цели два мака - точно под терасата ни! На четири етажа разстояние. Радвам се на мисълта, че вече не е нужно да ходя до Созопол, за да снимам макове, защото мога да го направя и от дома.

А после отново се връщам към въпросите, последвали озадачението: "Интересно, откога ли тези макове са там? И как така досега не съм ги забелязала? Бяха ли там вчера? Не помня... И ако са били, как така не съм ги видяла?"

И в този миг вятърът донесе със себе си и осъзнаването...

Понякога не можеш да видиш това, което ти е под носа, защото все търсиш надалеч. Гледаш в Инстаграм, а не виждаш във физическата си реалност!
​
И още... За да видиш това, което ти е под носа, трябва смениш перспективата.
​Да погледнеш отгоре или отстрани. И да гледаш с отворени, будни очи.

За тайминга

И така, докато се радвах на мака в близката далечина и слушах постепенно вятърът да се засилва, през мен премина мисълта, че ако искам да уловя момента с мака, трябва да го направя сега! Защото по-късно може и да бъде вече късно...

Преставам да мисля и да си задавам въпроси и тръгвам надолу, екипирана с телефона в ръка. За да не правя празен ход обаче, взимам и торбата с боклук, за да я изхвърля. "Ще изхвърля боклука и след това ще правя снимките. За да ми е чисто..."  ~ влизам отново в поредното планиране и подреждане на бъдещата ми реалност.

Още щом се подавам иззад ъгъла, виждам кончетата, които кротичко пасат в близост до туфата. Даже много близо! "Ах, че красиво..." Муцунките им са точно срещу мен и от това би се получило чудесен кадър.

И ето, че отново започвам да се колебая: "Да изхвъля ли боклука преди това, или да започна да снимам още сега?". Опасявам се, че - след като са толкова наблизо, - щракането може да ги стресне. Затова решавам, че ще се придържам към предварителния план и с подтичване отивам до контейнерите малко по-натам, а с още по-бърз ход се връщам наобратно.

Картината вече е различна. Кончетата са се отдалечили и вече са с гръб към мен. Усещам леко съжаление да се прокрадва в мен. "Нищо, карай ~ нали пак е красиво, а и не мога да върна времето назад..."

Една, две, три... Снимките се нижат в телефона ми. Прибързвам сякаш, без да се потапям в момента... Но си повтарям: "Нищо, карай..." Задачата скоро вече е изпълнена, а аз се прибирам обратно у дома.
Picture
Няколко минути по-късно, когато поглеждам през терасата, маковете вече ги няма, а кончетата са се отдалечили. Вятърът ги бе отвял. 

Ето, това е то: да уловиш момента...
Независимо дали с камера, или с очи. Макар че най-добре е да го правиш със сърце.

Осъзнавам, вложих мъничко сърце в този момент, защото имах цел, задача, план. Иска ли ми се да бе различно? Не. А пък и да ми се иска, няма никакво значение ~ нали моментът вече е отминал.

Колко бързо се променя пейзажът само. И колко бързо се нижат моментите. Сега (нещото) го има, а после го няма.
​

Има го... Ето го... Няма го...
Picture
Момент #1: Има го
Picture
Момент #2: Ето го
Picture
Момент #3: Няма го
И колко преходно е всичко пред силата на вятъра и на промяната... Замислям се...

  • Кои са моментите, които е възможно да пропускам, а може да е нужно да ги уловя?
  • Кои са цветята в собствената ми градина, които все още не забелязвам, защото гледам другаде и надалеч?
  • Какво е нужно да погледна отгоре или отстрани, за да го видя още по-ясно? За да го разпозная?
  • В какво е нужно да вложа още повече сърце, за да съхраня в себе си плеяда от моменти, които да отварят Вселена от живот?
  • И какво още ми показва Вселенският подарък от деня?

Останах си с въпросите и размислите през деня. А вечерта вятърът се изви, още по-силен. Сякаш за да ми припомни за забравеното от преди, а може би и за да утвърди спомена ми за припомненото ново...

P.S. На следващия ден...

Тази нощ бурята така и не дойде. А на сутринта отдолу, под терасите, ни се усмихваше цяло съзвездие макове ~ от цели две стрехи! 😃 А там, където вчера имаше само един - сега вече бяха два.

Порадвах им се, полюбувах им се. И този път улових момента и със сърце...
0 Comments



Leave a Reply.

    Категории

    All
    Me❤️Art
    Poetry
    WordCre8ions
    Автентичност
    Благодарност
    България
    Вдъхновения
    В търсене на Истината
    Забавности
    За нещата от Живота
    За Формите и Същността
    Интересни времена...
    @ ПОДКАСТИ @
    Поезия
    Приказки от Същността
    @ СЪБИТИЯ @


    RSS Feed



    Архив

    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    April 2021
    March 2021
    November 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    May 2018
    April 2018
    August 2016
    December 2015
    July 2015
    July 2014

за връзка с мен

Copyright © 2014-2021 Gergana Pavlova-Petrova. All rights reserved.

  • About
  • Books
  • Coaching
  • Insights
  • Contemplate
  • Blog