AWESOME = A WE, SO ME

Когато за пръв път преди много години започнах да си играя с думите, да правя анаграми и да откривам кодирани послания в тях, се запитах: 

---

Кой е създал думите като такива?
Откъде идват тези послания във и чрез думите?
​И защо са там?​

---

И колкото по-надълбоко достигах в размишленията си, толкова по-категорично осъзнавах, че се въртя в затворен кръг, в "closed circuit" ~ в затворената верига на Ума 🔄

Исках да пробия отвъд кода на думите, за да вникна в замисъла отвъд смисъла на думите като такива. Само че не постигах нищо друго, освен да се сблъсквам със стена, която - с всяка следваща моя итерация - само разширяваше кръга на илюзията за това, което си мислех(!), че откривам. Но не и разбирането ми за нещата отвъд нещата.

Защото не можеш истински да разбереш едно нещо, ако за разбирането му използваш атрибутите на същото това нещо. С други думи, не можеш да разбереш Понятийния свят, ако ползваш понятията, с които този свят борави ~ съставната единица, от която този свят е изграден... Защото така само преповтаряш това, което така или иначе вече знаеш. И вместо да достигаш до същинското му опознаване, разширяваш илюзията си за него.​​

✨✨✨

Ние сме продукт на Понятийния свят, в който живеем, и сме интегрална част от него. Но преди всичко, даваме ли си сметка, че самите ние сме творците на този свят - на същите тези понятия, с които определяме и разграничаваме преживяванията си в света?

И все пак, защо са ни тези понятия, в т.ч. и историите, които (си) разказваме? И каква цел обслужват те?

Бихме ли осъзнавали случващото се, ако преди това не го поставяхме в познатите ни понятийни кутийки?

И не на последно място, бихме ли могли да съществуваме без понятия? Без истории? Без да назоваваме нещата, през които преминаваме и които наблюдаваме? ​

✨ Или "В началото бе Словото" е и в Началото, и в Края?...✨
Кой знае...

---